Постинг
05.10.2010 12:04 -
###
###
Защо самотата завладяла е твоите очи
и тъгата изкривила красивите ти очи.
Сълза нежна се спуска по твоите страни,
а дъждът навън, вали ли вали.
Може би всичко ще изчезна за миг
и тъгата твоя ще се разпилее като мит
Светът за миг ще изоставиш
и тъгата своя ще забравиш
Но с този край нелеп и прост
ти ще станеш като гост
посветил света и неразбрал
смисъла на болката и радостта проспал.
Щом радостта обсеби ти деня
и искрена в щастие блестиш
тъгата, тихо ти ще навестиш
и светлината своя за миг ще угасиш.
Ще има в твоите очи сълзи
и тъгата, чертите ту ще изкриви.
Но със слънце трябва ти да осветиш,
за да може пак да заблестиш
Няма коментари