###

Защо самотата завладяла е твоите очи

и тъгата изкривила красивите ти очи.

Сълза нежна се спуска по твоите страни,

а дъждът навън, вали ли вали.

Може би всичко ще изчезна за миг

и тъгата твоя ще се разпилее като мит

Светът за миг ще изоставиш

и тъгата своя ще забравиш

Но с този край нелеп и прост

ти ще станеш като гост

посветил света и неразбрал

смисъла на болката и радостта проспал.

Щом радостта обсеби ти деня

и искрена в щастие блестиш

тъгата, тихо ти ще навестиш

и светлината своя за миг ще угасиш.

Ще има в твоите очи сълзи

и тъгата, чертите ту ще изкриви.

Но със слънце трябва ти да осветиш,

за да може пак да заблестиш