Тя тичаше по мрачната улица, а светлината на звездите осветяваше сълзите които се стичаха по лицето й. Болеше я тъка сякаш сърцето й се къса на парчета, като всяка парченце се отделя бавно и продължително, за да удължи болката й.
Тя тичаше със всички сили опитвайки да влее цялата си болка в движението на бедрата, в силата с която стъпалата й удряха асфалта. Минаваше през улиците и не забелязваше никого и нищо.
Въпреки всичките й усилия в главата й плуваха картини от болезнената случка. Руса буйна коса, подиграващи й се сини очи и начина по който той и доставяше истинско удоволствие. Удоволствие което преди принадлежеше само на нея.
Картината в главата й беше толкова ярка, че за да може да я заличи трябваше да тича още по-бързо.
Започваше да се задъхва, да не й стига въздух, но не спираше. Имаше чувството че ако спре цялата болка ще я залее, а тежестта й беше прекалено голяма. Затова тя продължаваше.
Усещаше как краката й започват да я предават, цялото й тяло започна да отказва заповедите, които тя крещеше в мозъка си, опитвайки се да заглуши стоновете на сърцето си.
Нощният вятър започна да духа срещу нея, струваше й се че дори природата тази вечер е срещу нея.
Дъждът заваля и тя се спря внезапно. Вдигна глава и капките започнаха нежно да измиват сълзите от лицето й. Усети как студенината се разпростира в сърцето й. Студенината на вятъра й се струваше като топъл повей сравнение с леда, който сковаваше сърцето й. Не усещаше нищо освен капките дъжд, който докосваха гладката й кожа.
В тази нощ тя усети най-силната болка, която човек някога е изпитвал, болката от разбитата първа любов.
В мрака, заобиколена само от празни улици и блокове със загасени светлини, тя стоеше вгледана в звездите и се усмихна. не съжаляваше за нищо което се бе случило, защото това бяха едни от най-скъпите й моменти.
От тази нощ нататък в нея се роди щастието. През каквото и трудности да се изправи, колкото и пъти да падне, тя знаеше че ще може да се справи, знаеше че ще продължи напред. Тя бе преживяла това, изправи се срещу болката й я победи.
Знаеше, че трябва да се бори, за да стопли отново сърцето си, но със същата сигурност знаеше, че няма да позволи отново да бъде излъгана от лигави обещания, нямаше да позволи на този лед да я завладее отново.
И така тя тръгна към дома си, изживяла нещо което промени животът й. Без никой да узнае, без никой да забележи, тя стана различен човек.
Тя порасна.
П.п. Бяхме малки и мечтахме
Пораснахме и помъдряхме.
Но струваше ли си да заменим мечтите си, за така наречената мъдрост?
/От филма за Дейвид Копърфилд/

http://www.youtube.com/watch?v=5noBUZ1BaVI